Раждането на Вселената Да си представим Нищото. То е Безкрайно. Нищото е и абсолютна нула. Умножена по безкрайност обаче нулата не дава нула, тоест нищо, а неопределеност. Неопределеността е вече нещо и може да приема различни форми. Така Нищото не е нищо, а нещо - неопредерленост. Тя може да заема различни форми. От тази неопределеност е възникнал светът. Така вероятно се е родила материята, Вселената и всичко останало.

Разширяването на Вселената, неопределеността и константата на Планк. Пространството е неопределеност. То се получава от нищото. Има безкрайно много нищо и то дава неопределеност, защото нула умножена по безкрайност дава неопределеност. А неопределеността вече е нещо. Пространството е неопределеност и това обяснява квантовата механика. Размерът на пространството е размер на неопределеността. Константата на Планк, която определя съотношението между пространствената неопределеност и масата на частиците, зависи от крайния размер на пространството. Тъй като тя не се променя, следва и че размерите на пространството не се променят, Променила се се малко само веднъж преди 8 милиарда години, което се наблюдава от астрономите, тъй като от далечни разтояния до нас достига светлина излъчена по това време. Тази промяна може би се дължи на промяна на размера на пространството. Каква е причината за промяната не може да се каже. Пространството е неопределено и може би може да променя размера си спонтанно, защото е неопределеност.
Вселената се разширява. Разширява се материята нея - галактиките се разбягват. Заедно с материята  се разширява и пространството, в което се намира тя, защото е то е сподвижно на материалните обекти. Заради разширението на пространството се наблюдава отдалечение на далечните галактики със скорост по-голяма от светлинната, без да се нарушава Теорията на относителността. Общите размери на пространството не се променят. Това показва, че разширението на вътрешните области на пространството предизвиква свиване на външните и крайния размер на пространството не се променя.
Промяната на константа на Планк, отразяваща промяната на размерите на пространството, може да е станала, когато фронтът на разширяващото се от Големия взрив пространство е стигнал до края на Вселената и се е сблъскал на края. Това породило леко изменение на размера на пространството по причина на този сблъсък. По-сетнешни изменения няма, защото няма и изменения на пространството.

Вселената - затворена и циклична. Възможно е пространството във Вселената да не се разширява, а просто да се върти в затворен обем, като се връща в изходната си точка. Размерът на пространството е ограничен от общата неопределеност на самото пространство. То не е безкрайно, а неопределено. При раждането на Вселената с определена маса, то получава с това съответната определеност, а от там и размери, които не могат да се променят. Пространството е затворено, от него не може да се излезе, иначе ще се наруши изискването за крайност на пространството.
За това когато Големият взрив изтласкал пространството, то започнало да се движи, разширявайки се в затворения обем във всички посоки и се сблъскало със самото себе си в другия край на Вселената, където пространството се затваряло. Тогава движението довело до изкривяване на пространството и то се насочило към изходната точка на Големия взрив. Така от започнало да циркулира, да се върти в затворена форма.



Схема на движението на пространството в затворената като пространство Вселена. С червената точка е отбелязан големият взрив. На втората(дясната) рисунка е показана формата на пространството на Вселената след изкривяването му в резултат от движението му.



Триизмерен схематичен модел на движението на пространството във Вселената. Дебелите линии представят напречният срез на формата и движението на пространството.Тънките линии показват движението на пространството по повърхнината на сферата(сфероида) или тороида (по повърхнината, а не вътрешния обем, защото пространството е само повърхнината, не и вътрешния обем, както могат да се объркат някои - това е двуизмерно представяне на триизмерно пространство - то е така да се каже извито във формата на сфероид или тороид и се затваря събирайки се само със себе си). Долната схема е на тороидално затворено пространство.

Според Общата теория на относителността, ако космически кораб обикаля във въртяща се Вселена той може да пътува във времето и да се върне назад в миналото. Тъй като Вселената се върти, циркулира в затворено пространство, то може и тук да се случи нещо подобно. Също и материята на Вселената се движи във въртящото се пространство, върти се и тя. Може би също се връща назад във времето в изходно състояние. Така че времето във Вселената може да е циклично, а не линейно и да се връща назад. Така Вселената е затворена във времето, както и в пространството.

Защо се ускорява раздалелечаването на галактиките
Може да има алтернативна хипотеза за наблюдаваното ускоряване на движението на галактиките, което може да се обясни и без отблъскваща сила, космологична константа или тъмна енергия, която да ги отблъсква и раздалечава.
Пространството се движи се заедно с галактиките. Това е факт. Отдалечените галактики се движат със скорост по-голяма от тази на светлината, защото се движи и самото пространство.
Силата на привличане не действа на галактиките и не ги забавя, защото се движи самото пространство и те и него, а не се движат само галактиките.
Ако пространството на Вселената е в затворена сферична(сфероидна) или тороидална форма, то при видимото си разширение, всъщност движението си в нея, като се движи в тази пространствена форма, движещото се пространство ще преминава през разширяващи се или стесняващи се зони взависимост от местоположението в сферата или тороида. В разширяващите се зони пространството ще тече, ще се движи по-бавно поради разширението в напречно направление. В стесняващите се зони движението му ще става по-бързо поради стеснението му в напречно направление.
Това че наблюдаваме ускорение в движението, раздалечаването на галактиките, може да е, защото са преминали средата на Вселената, където е най-широка и навлизат в стесняването, стесняващите се зони. За това виждаме ускоряване в движението на галактиките. Също така ако сме преминали средата на Вселената и се ускоряваме поради стеснението, ние ще наблюдаваме видимо ускорение на раздалечаване на всички галактики, защото тези пред нас ще са с още по-висока скорост и ще се ускоряват повече, а тези след нас ще изостават спрямо нас.


Забележете как при движението си във формата на сфероид или тороид пространството претърпява напречно разширение или стеснение поради разширяването и стесняването от формата на пространството - сфероид или тороид. Това води до забавяне или увеличаване на скоростта му на движение.

Нищото е неопределеност, за това не може да е нещо а все става на нещо. А нещото е материя. Така се е родила материята в Вселената заедно с Вселената. Тази материя била разсеяна, разпръсната в пространството. От гравитационното привличане се събрала, свила и от свиването избухнала. Така станал Големия Взрив, така се задвижило пространството в Вселената и тъй като тя е затворена в пространството то се завъртяло и върнало към началната си точка и тъй като материята, галактиките се движат и въртят с него и това е свързано с времето и са по-бързи от движението на пространството пространството, нали те го относителното им движение прямо него е все едно назад и се връщат в миналото си състояние връща се времето им назад.

Големия взрив беше незабравима гледка. Никога няма да я забравя. Един приятел ми каза. Пътеводител на Галактическия стопаджия - Ресторант накрая на Вселената. Ние всичко бяхме изчислили, знаехме. Има НЛО космонавти останали от преди големия взрив. Космическите кораби има своя тяга, не попадат в капана на гравитацията. После - нови звезди, планети пригаждаме ги за живот. Флора и фауна ние си носим, на космическите кораби градове има резервати. После айде един експеримент, на една планета да си възпроизведем историята, но не съвсем, да я преиграем, да видим какво ви станало ако...
Да не се усетят инсценираме еволюция. Ние древните организми ги нямаме, но ГМО - подобни - готово, Джурасик Парк. Само не сме си играли да пускаме свързващите звена. Надявахме се че няма да ни заподозрат, но те се усетиха. Не малко земляни питат сега къде ги?!
Да другари, ета Ja! ;-)

Колапса на Вселената преди Големия Взрив не е бил пълен преди да избухне. Събрала се само част от материята. Много галактики и черни дупки не са били погълнати от колапса и са били изтласкани от избутаното от Големия Взрив пространство и останали в Вселената след Големия Взрив запазени. С тези черни дупки останали от преди Големия взрив и колапса на Вселената са можели да стигнат космически кораби и до това време, до времето преди Големия Взрив и колапса на Вселената. Да се материализират там и тогава. А там вече имало други черни дупки, още по-древни, ако тези не са били, за да стигнеш с тях още още по-назад във времето. Така можеш да стигнеш много назад във времето, почти до самото начало на Вселената. Да, сигурно сме го направили!