Тесла е открил свободната енергия. Открил е, но хората не му повярвали и взели да злословят. За това Тесла се ядосал и скрил откритията си. А архивите на Тесла били взети от ФБР и засекретени. Какво е скрито от тях и в защита на чий интереси сетете се сами. Рокфелер са и до сега едни от най-богатите хора в света. А защо другият най-богат човек в света Морган е воювал срещу Тесла пак можете да се сетите. Богатите са обвързани помежду си и формират финансовата олигархия. Имат си и религиозно политическа организация като масонството.

През 1931 година Тесла е задвижвал електромобил със свободна енергия с мощност 80кВт от една кутийка с размери 60/30/15см. А може да се направи генератор на свободна енергия с мощност 100МВт с доста малки размери, така че генераторен блок с мощност 1000МВт да се събере на камион.
За получаване на електромагнитните вълни в кутията Тесла използвал 12 радиолампи - две за осцилатора и 10 за усилване, а антената за излъчването им в кутията била вероятно диполна. Но електромагнитни вълни могат да се получат и без радиолампи, например с бобини или Тесла намотка. Може да се получат и с кондензатори и намотки.
Това устройство на Тесла за свободна енергия се основавало на квантовата механика.
Възможно е да има вечен двигател. Законът за запазване на енергията не е абсолютен. Той се нарушава от квантовата механика. Там например има нарушение в границите на неопределеността.
Уравнението на Шрьодингер показва, че квантите в ограничено пространство имат минимално ниво енергия. Състояния на кванта с по-ниска енергия са невъзможни. Това се нарича още нулева енергия или енергия на нулевото ниво, но тя не е нула.
Квантите не могат да имат произволни стойности на енергията, а само определени нива на енергия. Те съответстват на дължини на вълните събиращи се в цели числа в пространството, защото квантът е вълна и частица едновременно, а вълните в затвореното пространство се наслагват и интерферират, така че са възможни само тези определени състояния. Енергийно ниво или състояние със стойност 0 на енергията е невъзможно. Квантът има минимално енергийно ниво, по-ниски стойности на енергията са невъзможни.  Минималната енергия всъщност зависи от най-голямата възможна дължина на вълната, тъй като частицата е и вълна едновременно. Колкото е по-малка енергията толкова е по-дълга вълната и обратното. Вълната трябва да се събере в затвореното пространство.

Ако в ограничено пространство попадне квант с енергия по-ниска от минималното ниво на кванта за съответното пространство, тя се увеличава автоматично до минималното ниво енергия, тъй като по-ниски стойности на енергията са невъзможни.

От гледна точка на Принципа на неопределеността на Хайзенберг се увеличава неопределеността на импулса на кванта за сметка на намаляването на пространствената му неопределеност, неопределеността на местоположението или координатите, а енергията е свързана с импулса и също се увеличава. За това енергията на квант в затворено, ограничено пространство, което е по-малко от дължината на вълната му, се увеличава.
Неопределеността придобива формата на вълни. Има принципа на допълнителността. Неопределеността и вълните са едно и също нещо, само че разглеждани от различни гледни точки. Така освен Принципа на Хайзенберг идва уравнението на  Шрьодингер. Така че енергията на кванта ще се увеличи.

Ако квантът е фотон, електромагнитна вълна, можем в спектъра на радиовълните да получим свободна енергия на този принцип.
Например в плътно затворена метална кутия се излъчват радиовълни от подходяща антена вътре в кутията. Размерите на кутията са по-малки от половината дължина на вълната, полувълната. Те не могат да преминат извън стените, отразяват се от тях и са затворени в ограничено пространство.
Тогава енергията им се увеличава от само себе си до минималното ниво на енергията на фотоните, електромагнитните кванти за размера на кутията, тъй като тя е по-ниска от него при тяхното излъчване. (Енергията на кванта - фотона е равна на константата на Планк умножена по честотата, която пък е равна на скоростта на светлината делена на дължината на вълната.)
Квантите с увеличена енергия и честота съответно се приемат от друга или други подходящи антени разположени в кутията (или със същата антена?). След това получения високочестотен ток се изправя с токоизправител. Така вече може да се използва за битови и промишлени нужди. Важно е разположението на приемателните антени, защото вълните в кутията интерферират и се получават стоящи вълни. Например възлите на електрическата вълна са при металните отражателни стени, а върхът й е по средата между тях.
Излъчваните в кутията електромагнитни вълни били с дължина около 3м и мощност 10кВт. Те се скъсявали десетократно и енергията им се увеличавала съответно десет пъти. Освен това Тесла е използвал отношение 1:10 като цяло число за скъсяването на вълните, така че при това положение и резонанс може да се получи между по-старите излъчени и вече получени скъсени вълни и новите. Друга възможност за това решение на Тесла е, че може да е използвал една и съща антена за излъчване и приемане на вълните, а така дължината й може да е ставала подходяща и за приеманите вълни.
Тесла не е изправял получения високочестотен ток, а го е използвал направо в специален електродвигател за високи честоти на променливия ток. На този принцип може да се използват и различни  комутатори/преобразуватели за преобразуване на честотата на променливия ток, за да се получи подходяща за употреба според нуждите честота.
По това време Шрьодингер вече е създал прочутото си уравнение и е известно, че квантите имат енергия на нулевото ниво. Така че Тесла е можел да използва този принцип, за да получи енергия. Иначе размерите на кутията, честота, дължината на вълните, антената, съобразно размера на кутията, мощността, всичко съвпада и говори, че точно това е принципа, на който е получавал енергия. Прекалено много са съвпаденията. Вижте размерите на кутията, дължината на диполната антена около 1,5м според размера на кутията, а тази й дължина е подходяща за 3м дължина на вълната, честотата и дължината на вълните, броя на радиолампите, излъчваната и получавана мощност с известни загуби на енергия - около 20% общо. Малко вероятно е да е случайно съвпадение. Така че това трябва да е принципът на действие на това устройство за получаване на енергия на Тесла. Внимателният анализ на устройството на Тесла показва, че електромагнитните вълни в него ще се скъсяват и увеличават честотата си. Така че няма съмнение в ефективността на този принцип за получаване на енергия. Тесла е използвал енергията на нулевото ниво в този генератор на свободна енергия. Това е наистина гениално изобретение.
За съжаление Тесла е запазил в тайна технологията на това свое изобретение и то било загубено за науката. Но съвременните учени, ако положат усилия, могат да го възстановят.

Тесла е открил и друг източник на свободна енергия. Някъде на честотите на свръхдългите радиовълни се освобождавала резонансно енергия от околната среда и те се усилвали. Дали това било енергия от собствените честоти на Земята или пък енергия на вакуума не се знае. За сега този източник на енергия е покрит с неизвестност. Не се знае дори честотата, на която Тесла е получил енергията. До сега никой друг не я е открил.

Ако имаш пък безплатен електрически ток, можеш да разработиш технология и да произвеждаш синтетични течни и газообразни горива от вода и въглероден двуокис, кеф ти керосин, дизел, бензин или метан. Природният газ е почти чист метан.
Така може да се произвеждат горива и помощта на електрически ток.
Всичко това може да реши всичките енергийни проблеми.

Катализатори и свободна енергия.
Има съобщения за разработени катализатори, които разлагат водата при нормална темперетура. При това обаче се поглъща топлинна енергия от околната среда. Получените водород и кислород може да се използват за гориво и да се получи пак вода. Проблемът е, че платината, използвана за тези катализатори, е много скъпа. Докато не намерят по-евтини катализатори, няма да поже да се използват масово подобни двигатели. Те са практически вечни и използват топлината от околната среда, което е форма на свободна енерия, но не е черпене на енергия от нищото, тъй като катализатора променя или понижава темперетурата на разлагане на водата, но не и количеството топлина поглъщана при реакцията. Това разлагане на водата става за сметка на топлина вземана от околната среда.
Термокаталитична електролиза. Възможно е въпросните устройства да работят на приниципа на термоелектролизата, при която става разлагане на водата по комбиниран метод на електролиза и термично разлагане. Обикновената високотемперетурна електролиза се прави, като в нагрята до много висока темперетура водна пара се пуска електрически ток. Така разлагането на водата става с помощта на енергията на електричеството и топлинната енергия. Високотемперетурната електролиза е по-ефективна от обикновената електролиза, изразходва по-малко енергия и е с по-голям коефицент на полезно действие.
При каталитична термоелектролиза се използва катализатор, който понижава темперетурата на разлагане на водата, така че нуждата от нагряване до високи темперетури отпада, но се взема топлина от околната среда. Така разходът на електроенергия за разлаганета на водата намалява. Можем да изразходваме по-малко енергия, отколкото получаваме при изгарянето на получения водород и кислород. Така използваме свободна енергия. Излишъкът от енергия е за сметка на взетата от околната среда топлина.
При каталитичната термоелектролиза трябва да се използва катализатор електрод, за да се комбинира електролизата с термичното каталитично казлагане на водата. Електродът трябва да изпълнява ролята и на катилизатор.
Какви са катализаторите подходящи за целта. Вероятно на първо място платина. Може би може да се използват и метални окиси. При така нареченото каталитичното горене например става окисление на гориво и кислород на повърхността на катализатор и се отделя топлина. Става горене без пламък. Тази технология се използва за специални нагреватели в техниката. Катализаторите използвани при този процес са платина или метални окиси. Но процесът на окисление е обратима реакция. Може да стане и разлагане с поглъщане на топлина. Така че може би е възможно с метални окиси или други катализатори да се замени скъпата платина. При теромоелектролиза катализаторът е и електрод едновременно, за това трябва да е проводник. Как можем да постигнем това. Или ако се намерят подходащи полупроводникови катализатори, примерно метални окиси полупроводници, или се изнамерят подходящи сплави за катализатор, или ако се използват финно диспергирани метални окиси и проводник, метал или въглен, или частично оксидиран метал за катализатор-електрод.
Синтетични горива. Вероятно е възможно да разлагаме с катализатори или термокаталитична електролиза вода и въглероден двуокис във формата на газ или разтворен във вода до съответно водород и кислород от водата, а  въглеродния двуокис до въглероден окис и кислород. Така можем да получим въглероден окис и водород, а сместа от водород и въглероден окис се нарича синтезгаз, защото от нея с подходящи катализатори при подходящи условия може да се синтезират и получат въглеводороди, от които пък може да се получи течно гориво като бензин, керосин или дори газ метан, който пък е природния газ. Така можем да произвеждаме течни и газови горива от вода и въглероден двуокис. С това можем да решим проблема с горивата, а и ще затворим цикъла на изгарянето и възстановяването им. Така ще решим проблема с увеличаването въглеродния двуокис от изгарянето на изкопаемите горива, водещ до парников ефект и затопляне на климата, който е опасен за Земята.

Каталитична електролиза на водата и горивни клетки, газова турбина или двигател с вътрешно горене, с катализатор от гъбест никел с диспегирани железни окиси.
В космоса енергия се получава от вакума от радиатора.