Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2016 09:00 - Пространството, нищото, квантите(2)
Автор: futuretechbg Категория: Технологии   
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.07.2016 17:44


Защо пространството може лесно да се изкривява и преодолява от НЛО без ограничението на скоростта на светлината.
Пространството е неопределено и този неопределеност позволява много неща.
Пространството всъщност се стои от нищо.То е безкрайно - в един краен обем има безкрайно много нищо. Нищо не ограничава нищото. Но то не е нищо. Нищото е неопределеност. 0(нищо) умножено по безкрайност дава неопределеност, тоест може да има произволни стойности(пример -  5/0=4/0=3/0=120/0=безкрайност - тоест за всяка стойност).
Така нищото формира пространството, но то е неопределено. Така качеството неопределеност е на самото пространство. То се изразява в това, че обектите в него имат неопределено местоположение и пространствени характеристики.
Може да определим точни координати на даден обект в пространството/те заемат произволна стойност/, но не можем да определим импулса или скоростта, защото той е свързан с определянето на следващи координати/траектория/, а те са произволни - неопределени и така импулсът е неопределен. Неопределеността се разпределя. Ако не определяме координатите точно, а с известна неопределеност, неопределеността на импулса ще намалее. Неопределеността на координатите покрива неопределеността на импулса и така неопределеността се разпределя. (Неопределеността на координатите е равна на константата на Планк делена на неопределеността на импулса.)
Движението е промяна на местоположението в пространството - нищото. То е промяна на неопределеността. Тъй като то също е пространствен показател - има скорост и посока, също има неопределеност - неопределеност на скоростта. Неопределеността на скоростта при движение, преместване, умножава, увеличава неопределеността на местоположението, Така общата неопределеност расте, а тя не може да е повече от неопределеността на нищото, защото по-малко нищо от нищото няма и по-малка неопределеност няма. За това неопределеността на координатите намалява когато неопределеността на скоростта е голяма и обратното - увеличава се при малка неопределеност на скоростта.
Движението умножава неопределеността. То я увеличава в посока на преместването. Колкото по-бързо е движението, толкова пъти се увеличава неопределеността. Но тя не може да надхвърли общата неопределеност на пространството, на която е равна неопределеността на неподвижната частица. За това с увеличаването на скоростта неопределеността на координатите намалява и обратното. Така общата неопределеност остава непроменена. Масата е основна характеристика на материята, на нещото. За това тя намалява нищото и съответно неопределеността. За това неопределеността е обратно пропорционална на масата. (Неопределеността на координатите умножена по неопределеността на скоростта е равна на константата на Планк делена на масата.)
Неопределеността размазва частицата в пространството и тя се намира на много места едновременно. Неопределеността на координатите приема формата на вълна на Дьо Бройл. Неопрeдeлeността за частиците се изразява в трептене в пространството и придобива характера на материална вълна. Дължината на вълната съответства на неопределеността на координатите, а импулса или скоростта на неопределеността на импулса или скоростта.(Дължината на вълната на Дьо Бройл е равна на константата на Планк делена на импулса.) Неопределеността на координатите/местоположението размазва частицата в пространството и тя придобива вълнови характер. Така всяка елементарна частица има и вълнови свойства - тя е квант.
Така квантовата механика - квантовите(вълновите) свойства на микрообектите се явяват като следствие от неопределеността - природата на самото пространство, което е функция на Нищото.

Светлината е особен случай. Квантите на светлината - фотоните нямат маса, за това се движат с максималната възможна скорост, ускоряват се мигновено до нея. (Фотоните не съществуват в покой.) Тъй като нямат маса, тяхната неопределеност се намалява от енергията - другата характеристика на материята, нещото и съответно като нещо намалява нищото,а от там неопределеността. Но енергията е всъщност дееспособността на материята, свойството й да извършва работа, да предизвиква движение, да ускорява телата. За това енергията намалява базовата неопределеност на движението, а не общата неопределеност, която се намалява от масата - основната характеристика на материята. За да се получи неопределеността на координатите трябва да умножим базовата неопределеност на движението по скоростта и тя ще ни даде неопределеността на координатите, която се явява дължина на вълната. Базовата неопределеност на движението се умножава от скоростта и така се получава дължината на вълната - неопределеността на координатите. Базовата неопределеност на движението е еквивалентна на периода на вълната, но времето е основна характеристика на движението на материята. Тя е равна на константата на Планк разделена на енергията.(Константа на Планк характеризира неопределеността и изразява отношението между неопределеността на нищото и намаляването й от нещото - общата неопределеност от масата и базовата неопределеност на движението от енергията.) От тук можем да получим формулата за връзката на енергията на фотона и честотата. Енергията е равна на константата на Планк по честотата. Така получаваме и зависимостта между енергията и импулса на фотона. Можем да получим и връзката между масата, енергията и скоростта на светлината - енергията е равна на масата умножена по квадрата на скоростта на светлината -  връзката между маса и енергия. А от това може да се изведе и Специалната теория на относителността, включително постоянството на скоростта на светлината и скоростта на светлината като максимално възможна скорост в пространството.
Базовата неопределеност на движението всъщност е способността да се създава неопределеност при движение, а неопределеността е равна на тази способност умножена от движението - скоростта. Тъй като е способност за предизвикване на неопределеност при движение - потенциалната неопределеност при движение и е проява на нищото, тя се намалява от способността да се предизвиква движение, потенциалното движение, енергията като проява на нещо или по-скоро потенциално нещо - потенциално движение, намалямащо нищото, потенциалната неопределеност при движение.
Защо скоростта на светлината е ограничена и е максимално възможната скорост. Безмасовите частици се движат със максималната възможна скорост. Ако те не беше ограничена, а безкрайна, щеше да се изгуби връзката зависимостта между маса и енергия - или масата става нула или енергията безкрайна. Тогава изменението на единия фактор няма да променя другия и взаимозависимостта ще се изгуби. Би се загубила. Ще се изгуби и връзката между енергия и импулс. Или импулсът ще е нула, или енергията безкрайна. А импулсът е количеството движение, за това е свързан със енергията - способността да се предизвика движение, потенциалното движение. Така и между енергия и маса има връзка. Енергията е способност да се извършва работа, да се предизвика движение, да се прави нещо, потенциално нещо, а масата е показател на нещото, за това между двете има връзка. Енергията, потенциално нещо, способността да се прави нещо, се превръща в маса и обратното. Ако скоростта на светлината, максималната възможна скорост, беше безкрайна, връзката, зависимостта, между маса и енергия щеше да се загуби. За това скоростта на светлината или максимална възможна скорост е ограничена. Тя е константа изразяваща тази връзка.

Скоростта е също пространствен показател, тя дава определена пространствена определеност. Местоположението, координатите също дават пространствена определеност. Двете заедно дават общата пространствена неопределеност. За това са свързани. Скоростта умножава неопределеността  местоположението и дава общата неопределеност, която се намалява от нещото - масата. За това движението, скоростта, или количеството на движението(произведение на скоростта и масата) определя пространствената неопределеност, неопределеността на местоположението. Тя пък при движение зависи от базовата неопределеност на движението умножена от скоростта, движението. Ако базова неопределеност расте или намалява, променя се съответно и неопределеността на координатите, местоположението. Енергията пък е способността за предизвикване на движение, за това е свързана с базовата неопределеност, способността за създаване на неопределеност при движение - потенциалната неопределеност. Така се получава връзка между енергия и неопределеност. От тук пък идва връзката с масата, която намалява общата неопределеност. Енергията определя базовата неопределеност, тя пък по скоростта определя неопределеността на местоположението, а то по скоростта дава общата неопределеност, която зависи от масата, нещото. Или пък неопределеността на местоположението, умножена от движението(количеството движение скоростта на преместване на количество нещо или маса), дава общата неопределеност. Така се получава взаимовръзката маса - енергия и енергия - импулс, а също и зависимостта на енергия - скорост и маса.
Когато енергията расте намалява базовата неопределеност и за да се запази общата неопределеност е увеличава съответно скоростта в зависимост от масата, но скоростта намалява неопределеността на местоположението, за това скоростта се вдига на квадрат. Това е за безмасовите частици като фотона, защото тяхната скорост е винаги максимално възможната и ни се променя. Частиците с маса имат променлива скорост подчиняваща се на принципа на неопределеност, за това при тях се използва средната скорост, а тя е равна на неопределеността на скоростта, определяща най-голямата достигана от тях скорост, делена на две,защото неопределената скорост се изменя от нула до този максимум. Така получаваме обичайния израз на кинетичната енергия равна на масата по скоростта на квадрат делено на две и енергията равна на импулса по скоростта делено на две.
Енергията се измерва по следния начин. Тя е способността да се предизвика движение и се измерва с предизвиканото движение или промяната на движението - извършената работа. Тя е равна на изменението на количеството движение,импулса - масата умножена по скоростта, умножено по скоростта на промяната или по скоростта. От тук се получава и позната формула за работата равна на силата по разстоянието. Получаваме за енергията, че е равна на скоростта на квадрат по масата делено на две, защото е средната стойност на скоростта, за безмасова материя като фотона, че енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат. От Квантовата механика за дължината на вълната равна на константа на Планк делена на импулса. можем да получим и зависимостта на енергията на светлинния квант от честотата.
Фотонът е безмасов - представлява чиста енергия, способност да се предизвика движение, но без маса. Тъй като все пак е нещо(енергия) което се движи има и импулс - количество движение, а между енергията и количеството движение има връзка. По-точно е обаче да се каже, че има неопределеност на импулса, която се определя от неопределеността на координатите или дължината на вълната. Тя пък се определя от скоростта(максимално възможната) умножена по базовата неопределеност при движение(еквивалентна на периода на вълната или на трептенето), която се определя от енергията. Фотонът няма маса, но има неопределеност на масата, тъй като има неопределеност на импулса по законите на квантовата механика, зависеща от неопределеността на координатите му или от дължината на вълната. Понеже скоростта му е винаги максимално възможната, защото няма маса, неопределеността на импулса се изразява в неопределеност на масата. Тази неопределеност на масата се определя от енергията - енергията се разделя на скоростта на светлината на квадрат и получаваме неопределеността на масата.
Енергията на покой на тяло с определена маса пък ще получим по следния начин. Тялото в покой стои на едно място и има точно определени координати. По законите на квантовата механика то ще има безкрайно голяма неопределеност на скоростта, но тъй като има максимална възможна скорост - скоростта на светлината, то тялото ще трепти на място със скоростта на светлината, а неопределеността на координатите му ще има минимално възможната си стойност определено от скоростта на светлината и масата му - това ще даде неговия импулс в покой. За енергията на покой ще получим, че е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, защото в покой(минимална неопределеност на координатите) то трепти с максимално възможната скорост и не може да трепти с с по-малка скорост. За това средната му скорост на трептене е равна на скоростта на светлината и не се изменя.За честотата но това трептене получаваме, че енергията е равна на константата на Планк умножена от честотата на трептене, или честотата на трептене в покой е равна на енергията на покой делена на константата на Планк. Ето как намираме взаимна връзка между квантовата механика и Теорията на относителността.
Масата и енергията са фактор изкривяващ пространството - намаляващ неопределеността(Неопределеността на координатите е равна на контантата на Планк делена на произведението на масата и неопределеността на скоростта. Неопределеността на координатите умножена по неопределеността на скоростта е равна на константата на Планк делена на масата.). Това е така, защото маса и съответно енергията е признак на всяко нещо, на материята изобщо. А "нещото" намалява неопределеността, защото нищото е неопределеност, както изяснихме. За това масата и енергията изкривяват пространството - според ОТО и дава гравитационен и инерциален ефект.
Континиумът е неопределеност и за това може да се изкривява - не е "гладък". Това пък е основата на Общата теория на относителността(ОТО).

Инерцията също е резултат от намаляване на пространствената неопределеност, тялото има определена пространствена определеност определеност - местоположение(координати), посока и скорост на движение - състояние на праволинейно и равномерно движение или покой. Тази пространствена определеност, е противоположна на неопределеността. За това нещото, масата, намалява неопределеността и увеличава определеността в пространството, а нейните показатели са местоположение, посока скорост. Колкото повече е масата, нещото, толкова по стабилни са пространствените показатели - пространствената определеност. За това масата дава способността на тялото да запазва състоянието на покой или равномерно праволинейно движение  или така наречената инерция.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: futuretechbg
Категория: Технологии
Прочетен: 16400
Постинги: 15
Коментари: 0
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31