Гравитацията въпреки усилията на науката не е напълно обяснена.
Айнщайн се е опитал да я обясни в своята Обща теория на относителността. Там я обяснява с изкривяване на пространството.Наблюденията на движението на орбитите на планетите показват близки, но все пак различни резултати от предвижданите от Общата теория на относителността. Така че дори тя не дава точно обяснение на гравитацията. Общата теория на относителността не е напълно задоволителна. Учените се опитват да обяснят гравитацията с гравитационно поле с кванти гравитони. Допускат и съществуването на гравитационни вълни по подобие на електромагнитните вълни. Въпреки това за сега гравитацията не е напълно обяснена и ясна за науката.
Може да има неща, които не знаем  за гравитацията. Възможно е да съществуват начини за преодоляването и използването на гравитацията за космически полети.
При отдалечени галактики се наблюдават скорости на движение по-големи от тази на светлината. Червеното им отместване показва скорост на отдалечаване по-голяма от скороста на светлината. Това е реално нарушение на Теория на Относителността, според която постигане на такива скорости е невъзможно. Надсветлинни скорости се наблюдават и при някои квазари, но учените намират и алтернативно обяснение с избягване на невъзможните скорости.
С галактиките не е толкова лесно обаче. Учените го обясняват с разширяване на пространството, при което самото пространство се разширява и движи. Така теорията на Айнщайн не се нарушава. Дали обаче наистина е така. Разширяването и движенията на пространството са непозната и неизследвана област. Не знаем да ли е възможно и дали става така в реалността. Дали пространството действително се разширява или просто галактиките се движат с надсветлинни скорости не може да каже.
Според стандартните представи пространството е средата, в която се движи и намира материята. Не би трябвало да се разширява и движи. Би трябвало да е безкраино или крайно. Но ако се разширява заедно с Вселената, тоест с материята, би могло и да се движи или например върти заедно с материята. Ако то може да се разширява, би могло и да се свива при определени условия.
Пространството не е нищо, а нещо. То е непределеност, а непределеността е нещо. Следователно пространството има материален характер и взаимодейства с материята. Тя например го изкривява. Общата теория на относителността разглежда основно изкривяването на пространството, но то би могло както се изкривява и да се движи от материята. Разширяването на пространството докава, че то е сподвижно на материята. 
Освен с разширението на пространството явлението може да се обясни и с различност на физичните закони в различните части на Вселената. Невъзможното тук е възможно там. Това обаче не би могло да е така, защото досегашните наблюдения показват, че Вселената е еднородна и природните закони би трябвало да са еднакви навсякъде. 
Иначе решението на проблема с междузвездните кораби изглежда решимо от гледна точка на Теория на относителността. Достатъчно е да накараме самото пространство да де движи, но как да го постигнем.

                                       Обща теория на относителността
Както в Общата теория на относителността можем да обясним гравитацията с изкривяване на пространството. Това изкривяване е резултат от това, че масата като нещо изтласква нищото, тоест пространството, избутва го. В резултат то се изкривява. Пространството в силна гравитация е свито, скъсяват се дължините, а времето съответно се забавя. С отлабването на гравитацията, тоест избутването става обратното. Поради изтласкването пространството се изкривява. Изтласкват го не само масата, но и други фактори като енергията и налягането. Ако налягането е положително, действа отвътре навън, то изтласква пространството навън и увеличава изкривяването - гравитацията. Ако налягането е отрицателно, действа отвън навътре то намалява изтласкването, издърпва пространството навътре и намалява гравитацията. Колкото по-голяма е масата или нещото, толкова по-голямо е изтласкването на пространството - нищото. Същото е и при налягането и енергията, колкото по-големи са, толкова повече избутват пространството. А с това се увеличава и изкривяването на пространството - гравитацията.
Гравитацията или изкривяването на пространството общо погледнато в един опростен модел намалява с квадрата на разстоянието, тъй като изтласкването се разпространява във сферична форма и намалява с увеличаване на площта с разстоянието. Това се приближава до Нютотовия закон за гравитацията. Не са взети предвид обаче, ефектите на относителността, особеностите на самото изкривяване, масата и енергията(и налягането) на самото пространство, масата, енергията и налягането на вакуума, които изтласкват, бутат пространството в противоположна посока, а и други ефекти на вакуума и така нататък.

Гравитация на електромагнитното поле.
Електромагнитното поле също има енергия и налягане. За това то създава гравитация. Гравитацията му е насочена по посока на силовите линини на магнитното или електичното и електростатичното поле, които показват посоката на действие на енергията и силата или налягането на полето. Това определя и посоката на избутване на пространството. Тъй като силовите линии на магнитното и електичното поле са затворени, то затворена е и тяхната гравитация. Полето изтласква пространството в кръг и в резултат самото пространство се задвижва, върти се в кръг. За да се постигне забележим ефект обаче е нужно много силно поле, по-силно от достигнатите от съвременните технологии, за това гратитационни ефекти и завижване на пространството от електромагнитно поле не се забелязват.

Квантова гравитация.
Тъй като гравитацията, изкривяването на пространството, има енергия, може да върши работа, да причинява движение, тази енергия може да придобие формата на кванти подобно на квантите на електромагнитното поле фотоните, които са чиста енергия, нямат маса. Така тук има връзка между изкривеното пространство и квантовата теория на гравитацията не не се изключват, а допълват взаимно. Каква е скоростта на гравитационните кванти не е известно. Ако нямат маса ще се движат с максимално възможната скорост - този на светлината, но гравитационното взаимодействие може да е по-бързо от квантите, защото се изтласква самото пространство. Ако пространството се движи, примерно върти със скорост по-голяма от тази на светлината, то и гравитоните ще се движат с такава скорост защото се движад в самото движещо се пространство и не се нарушава ограничението на максимално възможната скорост. То е за неподвижно пространство. (А например отдалечените към края на видимата Вселена галактики се отдалечават със скорост по-голяма от тази на светлината защото се разширява самото пространство, или поне такова е приемливото за съвременната наука  обяснение.)

Движение на пространството от движещи се тела. Гравитомагнетизъм

При движение материята избутва пространството пред себе си. Тя го бута в една посока, не както масата коята го избутва във всички посоки. За това пространството не остава неподвижно, а започва да се движи, тласкано от движението на материята.
Ако имаме праволинейно движещо се тяло пространството пред него се избутва, а след него се издърпва. За това се получава циркулация на пространството отстрани на тялото, насочена от предната към задната му част.
Схема на движението на пространството около движещо се праволинейно тяло.

Ако в това движещо се пространство попадне друго тяло, то ще се стереми да се завърти, да се движи заедно с пространството.
Ако две тела се движат успоредно в една посока, в резултат на движението на пространството около тях те ще се привличат(защото пространството им ще се движи еднопосочно). Ако се движат в противоположни посоки ще се отблъскват(пространството ще се движи в противоположни посоки, ще се сблъсква и отблъсква едно от друго).

Ако едно тяло се върти то ще тласка или бута пространството по посока на движението си, по посока на въртенето си. Така пространството ще се завърти, ще се върти с тялото. Ако в него попадне друго тяло, то ще се задвижи заедно с пространството, ще се стреми да се завърти около въртящото се тяло.

Тези ефекти на движение на пространството около движещи се тела, на особен вид гравитация при движещи се тела, наричаме гравитомагнетизъм по аналогия с магнитното поле създавано от движещи се електрически заряди.

За да стане забележимо движението на пространството е нужна голяма скорост на въртене или движение и голяма енергия. За това ние не сме го забелязали до сега, защото е много слабо при наблюдаваните от нас скорости и енергии.
Завъртането или задвижването на пространството зависи от скоростта на движение, която кара материята да бута пространството, от масата, енергията и налягането, които се движат и бутат пространството в посока на движението си. Светлината в оптичните гравитаторни устройства има голяма голямо налягане, което не се усеща от оптичната система, защото светлината реагира с нея като вълна, но налягането й действа на пространството и го тласка в посока на движението си, както и центробежно. Има и голяма енергия, която също бута пространството.
Силата на изтласкване на пространството при въртене и съответно гравитомагнитната сила намаляват експотенциално с разтоянието, а не с квадрата на разтоянието, защото с увеличаване на радиуса се уверичава периферната скорост на въртене и центробежната сила, а иначе силата намалява с квадрата поради увеличението на площта, на която действа, така че общия резултат е намаляване експотенциално с разтоянието, а не с квадрата на разстоянието.
Радиусът на завъртане и скоростта на движение на пространството зависят от масата, енергията, налягането, скоростта, радиусът на устройството, а също и от противодействатощо избутване на пространството от собствената му маса, енергия и налягане, от масата, енергията и налягането на вакуума, от вътрешното сцепление на пространството, вакуума и от други фактори.

Скоростта на разпространение на избутването на пространството(гравитацията) сигурно е скоростта на светлината, но в движещо се пространство се увеличава съобразно скоростта му на движение, защото се движи самото пространство. Така че няма пречка пространството с материята в него да се движат по-бързо от светлината. Когато материята продължава да избутва пространството, то се задвижва още и още по-бързо, така достига надсветлинни скорости.
Скоростта на движение на пространството както и степента на разпространението на движението му зависят от степента на избутване, изтласкване, бутането на пространството, а тя зависи от масата, енергията, налягането и скоростта на движение на материята, а също и от разстоянието. 
При въртене значение има и радиусът на въртенето на материята. Колкото е по-малък, толкова по-силен е ефектът, защото се увеличават плътността или концентрацията на маса и енергия, налягането, центробежното налягане, оборотите, ъгловата скорост и честотата на въртене, а времето или периода на въртене намалява.
Тези неща определят и гравитомагнитната сила, която е израз на движението на пространството.

Движението на пространството от движещи се тела може да обясни наблюдаваните при квазарите скорости по-големи от светлинната(има и алтернативно обяснение на наблюдаваните ефекти без свръхсветлинна скорост). При големите стойности на масата, енергията и налягането на квазара може пространството да се движи заедно с материята и така става възможно скоростта да надмине светлинната без да се нарушава Теорията на относителността, защото се движи самото пространство.


Точната теория на гравитацията и движението на пространството, изчисление.
Гравитационната сила се определя по формулата на Нютон. Тя е вярната.
Пространството около въртящо се тяло или обикалящ въртящ се в кръг светлинен поток се върти с ъгловата скорост на въртенето му тъй като то го бута и го завърта цялото до границата на действие на избутването което е границата на гравитационното поле определена по формулата на Нютон до където гравитационната сила определяна с гравитационното ускорение стане пренебрежимо малка.
Определяне.
Общия масов еквивалент умножен по гравитационната константа делени на радиуса на квадрат дават гравитационното ускорение.
Общия масов еквивалент е равен на сумата от:
- масата
- масовия еквивалент на енергията - енергията делена на квадрата на скороста на светлината.
- масовия еквивалент на налягането равен на центробежната сила делена на площа на която действа, в случея с светлина в оптична призма площа от която се отразява с пълно вътрешно отражение. Налягането на светлината се определя като масовия еквивалент на енергията й(енергията й делена на квадрата на скороста на светлината)се умножи по квадрата на скороста й на квадрат и се раздели на радиуса на въртене в случея на оптичната призма, което дава центробежната й сила, която се дели на площа на отражение общата - това дава налягането й.

За избутването на пространството от праволинейно движещо се тяло или лазерен импулс, който се използва за свръхсветлинни лазерни оръдия, но е нужен мн. мощен импулс който бута движи пространството заедно със себе си и така се движи по бързо от скороста на светлината. Общия масов еквивалент от който масовия еквивалент на налягането, то е равно на импулса делен на времето за което минава тялото или светлината през едица площ, което дава силата, която се дели на площа челна на тялото или сечението на лазерния лъч. За светлината се получава като масовия еквивалент на енергията(енергията делена на квадрата на скороста на светлината) умножен по скороста на светлината делен на продължителноста на импулса, делени на площа, сечението.  

Определяне промяната на времето - времевото състояние в движещо се пространство за машини на времето и черни дупки
Пътя във времето, тоест промяната на времевото състояние, е равен на пътя изминат от тялото в движещото се пространство умножен по квадрата на скороста на движение на пространството делено на скороста на светлината.
Скороста на светлината делена на скороста на движение на пространството дава скороста на изменение на времето, защото материалните вълни от които се състои материята - квантите се движат с скороста на светлината и движението на пространството се изместват и така се променя времевото им състояние. Светът се състои от насложени материални вълни които образуват вълнови пакети. Светът прилича на холограма всяка част от него съдържа цялото. 
Изместването на материалните вълни измества вълновия пакет - състоянието му, така се променя времевото състояние.
Изменението на времето е равно на пътя изминат от тялото в движещото се пространство делен на на скороста на изменение на времето. 
Изменението на времето умножено по скороста на движение на пространството дава пътя във времето или изменението на времевото състояние.
Посоката на измемението на времето зависи от посоката на движение на тялото в движестото се пространство. Ако е срещу посоката на движение въловия пакет квантов се измества назад и времето му се връща на зад, ако се движи по посоката на движение на пространството вълновия пакет квантов се издърпва напред и времето му се придвижва напред.
Тялото може и да не движи, а да се завъртят гравитаторите, относителното движение дава същия ефект.

Гравитационната сила се определя по формулата на Нютон. Тя е вярната.
Пространството около въртящо се тяло или обикалящ въртящ се в кръг светлинен поток се върти с ъгловата скорост на въртенето му тъй като то го бута и го завърта цялото до границата на действие на избутването което е границата на гравитационното поле определена по формулата на Нютон до където гравитационната сила определяна с гравитационното ускорение стане пренебрежимо малка.
Определяне.
Общия масов еквивалент умножен по гравитационната константа делени на радиуса на квадрат дават гравитационното ускорение.
Общия масов еквивалент е равен на сумата от:
- масата
- масовия еквивалент на енергията - енергията делена на квадрата на скороста на светлината.
- масовия еквивалент на налягането равен на центробежната сила делена на площа на която действа, в случея с светлина в оптична призма площа от която се отразява с пълно вътрешно отражение. Налягането на светлината се определя като масовия еквивалент на енергията й(енергията й делена на квадрата на скороста на светлината)се умножи по квадрата на скороста й на квадрат и се раздели на радиуса на въртене в случея на оптичната призма, което дава центробежната й сила, която се дели на площа на отражение общата - това дава налягането й.

За избутването на пространството от праволинейно движещо се тяло или лазерен импулс, който се използва за свръхсветлинни лазерни оръдия, но е нужен мн. мощен импулс който бута движи пространството заедно със себе си и така се движи по бързо от скороста на светлината. Общия масов еквивалент от който масовия еквивалент на налягането, то е равно на импулса делен на времето за което минава тялото или светлината през едица площ, което дава силата, която се дели на площа челна на тялото или сечението на лазерния лъч. За светлината се получава като масовия еквивалент на енергията(енергията делена на квадрата на скороста на светлината) умножен по скороста на светлината делен на продължителноста на импулса, делени на площа, сечението.

Пътя във времето, тоест промяната на времевото състояние, е равен на пътя изминат от тялото в движещото се пространство умножен по квадрата на скороста на движение на пространството делено на скороста на светлината.
Скороста на светлината делена на скороста на движение на пространството дава скороста на изменение на времето, защото материалните вълни от които се състои материята - квантите се движат с скороста на светлината и движението на пространството се изместват и така се променя времевото им състояние. Светът се състои от насложени материални вълни които образуват вълнови пакети. Светът прилича на холограма всяка част от него съдържа цялото.
Изместването на материалните вълни измества вълновия пакет - състоянието му, така се променя времевото състояние.
Изменението на времето е равно на пътя изминат от тялото в движещото се пространство делен на на скороста на изменение на времето.
Изменението на времето умножено по скороста на движение на пространството дава пътя във времето или изменението на времевото състояние.
Посоката на измемението на времето зависи от посоката на движение на тялото в движестото се пространство. Ако е срещу посоката на движение въловия пакет квантов се измества назад и времето му се връща на зад, ако се движи по посоката на движение на пространството вълновия пакет квантов се издърпва напред и времето му се придвижва напред.
Тялото може и да не движи, а да се завъртят гравитаторите, относителното движение дава същия ефект.