Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2016 09:10 - Гравитация, въртене и пространство. Космически кораби. Време и пътуване във времето
Автор: futuretechbg Категория: Технологии   
Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.04.2016 09:25


Ако едно тяло се върти, то завърта и околното пространство. Въртенето създава гравитомагнитна сила, която завърта телата около въртящото се тяло, комбинация от привличане и въртене. Това е еквивалентно на завъртане на пространството.
Когато то се върти със голяма, релавистична скорост, пространството се скъсява съгласно теорията на относителността. Тъй като външната периферна скорост на вътене е по-голяма от вътрешната, то скъсяването на външното пространтво е по-голямо от вътрешното и то става по-малко от вътрешното. В резултат пространството се обръща от вътре на вън.(Пространството се скъсява според Теория на относителността, защото е материален обект - то е неопределеност, а не нищо.) Това пространствено изкривяване позволява обектите да прескочат, да се телепортират, директно от вътрешносто във външното пространство и обратното. При това става възможно обектът да се движи със скорост по-голяма от тази на светлината.
Ако тялото се върти със скорост близка до тази на светлината, външната периферна скорост на завъртаното пространство става по-голяма от светлинната. В резултат пространството не само се обръща от вътре навън, но и става с имагинерна дължина. Имагинерното пространство стои извън обикновеното пространство, то е като хиперпространство. Това позволява телепортация във всяка точка от пространството като се минава извън него. Разбира се, възможно е пространството да не може да се завърти със скорост по-голяма от тази на светлината. Когато скоростта на въртене достигне светлинната, пространството се скъсява до нула и се свива до безкрайност. При тези условия може то да не може да се завърта с по-голяма скорост и размерите му да не могат да станат имагинерни.
Ако две тела се въртят с голяма скорост в една равнина, едно срещу друго с успоредни оси, то вследствие на въртенето на пространството се получава тяга насочена в посоката, в която те се вътят едно срещу друго. Тази сила ще има гравитационен характер и може да се използва за задвижване на космически кораби. При нисък полет на НЛО са забелязани образуването на кратери или водни конуси на повърхността под тях. Тази засмукваща сила е характерна за подобни устройства със срещуположно въртящи се тела. Това доказва, че пространството се движи и върти, защото иначе нямаше да има подемна сила, ако пространството не се въртеше и движеше. Тя се създава поради движението на пространството в този случай и НЛО са доказателство за това. Ако пространството не се движеше, НЛО щяха да се привличат от земята, където от привличането се образува кратер. Но се появява подемна сила, която може да бъде обяснена само с движението на пространството.

Основният проблем е достигането на релавистични скорости. С твърдотелни маховици трудно ще стане. Разбира се, центробежните сили ще разкъсат всяко твърдо тяло, ако се завърти с релавистична скорост. 
Магнитните полета могат да удържат плазмата. Как удържат частиците в ускорителите на високи енергии.Някои предлагат плазмени устройства, но ускорението на плазмата до релавистична скорост също е проблем. Йонните устройства пък работят с ниска плътност. Освен това е трудно да качиш цяла електроцентрала на летателен апарат, за да осигуриш нужната мощност.
Остават светлинните устройства, в които свелината се върти в специални оптични системи.Ще е нужна светлина с много голяма енергия. Налягането на светлината би разрушило оптична система с обикновени огледала, с които тя реагира с вълновите и копуксулярните си свойства едновременно - тоест като вълна и като частица. Върху оптична система с пречупване на светлината или пълно вътрешно отражение, което е вид пречупване, светлината не упражнява налягане, защото реагира като вълна само с вълновите си свойства, а не с копуксулярните си свойства като частица. Ако средата е много добре прозрачна, няма да има загуби, защото с прозрачна среда светлината реагира като вълна, а не като частица. Освен това фотоните, квантите на светлината, са бозони и могат да минават в неограничено количество, стига да има къде, защото могат да се намират в едно и също състояние или иначе казано на едно и също място. Такова оптично устройство ще издържи на много мощна светлина. (Като потвърждение на това неотдавна германски учени, физици от университета в Бон, успяха да получат Бозе-Айнщайн кондензат от фотони, от светлина. Това е особено състояние на веществото, при което частиците, квантите заемат едно и също състояние, превръщат се в една единствена огромна частица. Наблюдавано е при свръхниски темперетури при атомите.) Освен това натоварването на устройството няма да бъде толкова голямо, защото само много малка част от светлината в него взаимодейства с отразяващата или пречупваща повърхност в даден момент. Останалата светлина ще се движи свободно в устройството в това време без да взаимодейства с него.

време и пътуване във времето Когато едно тяло се върти, то завърта и околното пространство. Ако се върти с достатъчно голяма релавистична скорост, пространството се скъсява, а времето се забавя.(Пространството се скъсява по Теория на относителността, то е материален обект и е неопределеност, а не нищо.) Тъй като периферната скорост на въртене е по-голяма от тази на вътрешните кръгове, външното пространство се скъсява повече от вътрешното и става по-малко. Пространството се изкривява, обръща се отвътре навън и може директно да се преминава от външния кръг във вътрешния, периферията и вътрешността се съединяват. Времето в периферията тече по-бавно от вътрешното, а вътрешното по-бързо от периферното. Тъй като са съединени, се създава възможност за преминаване от забавено в избързващо време и обратното. Така един обект може да се придвижва напред и назад във времето в зависимост от начина се на движение в изкривеното времепространство.
Ако тялото се върти със скорост близка до тази на светлината, външното пространство се движи със скорост по-голяма от дази на светлината. Дължината и времето му стават имагинерни. Тъй като имагинерното време се намира извън обикновеното време, обектът пребиваващ в него се намира извън времето. Това вероятно дава възможност да се придвижва напред или назад във времето, където си поиска. Възможно е, разбира се,  пространството да не може да се завърти със скорост по-голяма от тази на светлината. Пространството се скъсява до нула и се свива до безкрайност, когато скоростта на въртене достигне светлинната. При тези условия може то да не може да се завърта с по-голяма скорост и размерите му да не могат да станат имагинерни. Тогава и времето не може да стане имагинерно.
Възможно е също така, когато пространството се върти, да се върти и свързаното с него време, така ако се обикаля във въртящо се пространство, да се придвижваме напред или назад във времето в зависимост от посоката.
Пътуванията във времето са невъзможни, защото глобалното време не се променя. Променя се само локалното време. Така се изменя само времето на обекта и той се променя от настоящото си в бъдещо или минало състояние, но не напуска настоящето, глобалното време. 
Тази техника може да се използва за:
- прогнозиране на бъдещето и проучване на миналото
- материализиране на обекти и предмети от миналото и бъдещето
- производство на копия от образец,  дори цели космически кораби.
- връщане(възкресение) на мъртвите, възстановяване на унищожени обекти
- възстановяване на повредени обекти, възстановяване и подмладяване на живи хора
- възстановяване на изразходвани запаси, горива и други.

Главна трудност е завъртането на телата с толкова големи скорости. За това може да се използва светлина вместо обикновено вещество. В специални оптични системи мощна светлина обикаля в кръг. Те трябва да са с пречупване или пълно вътрешно отражение, тъй като нужната енергия на светлината е голяма и тя би разрушила обикновените огледала например, защото при пречупване и пълно вътрешно отражение светлината реагира като вълна само с вълновите си свойства, а не с копуксулярните си свойства като частица и не оказва налягане. Освен това при пречупване и пълно вътрешно отражение няма загуби на светлина. Фотоните, квантите на светлината, са бозони и могат да преминават в неограничено количество, стига да има откъде, защото могат да се намират в едно и също състояние на едно и също място. Така оптичното устройство издържа на много силна светлина. Освен това само много малка част от светлината в него се отразява или пречупва в даден момент, така че натоварването на устройството няма да бъде толкова голямо. Останалата светлина се движи свободно в него в това време без да се отразява или пречупва.

Космически полети
Ако човечеството не овладее далечните космически полети, то е изгубено. Без космически технологии то ще изчерпи ресурсите на планетата си и ще загине. Най-вероятно ще избухне световна война за намалелите суровини. Дори да овладеем близкия космос, ресурсите на Слънчевата система също са ограничени. А и това няма да е лесно. Плазмените и йонните двигатели, с които може да се постигне, изискват на космическия кораб да има цяла електроцентрала. Атомните реактори също са тежки, а те са най-преспективния източник на енергия за космическите полети при съвременното развитие на технологиите. Иначе са нужни големи количества гориво. Единствения вариант е да се разработят леки, компактни и мощни енергоизточници. МОже би свободната енергия и вечните двигатели ще решат проблема. Но това само ще отложи края и няма да ни спаси.
Как могат да се осъществят далечните космически полети. Как може да се преодолеят ограниченията на скоростта на светлината. Възможно е все пак Теория на относителността да не е вярна или да допуска нарушения, но за сега научните изследвания сочат противното.
Първата възможност е пространството да се преодолява с помощта на червейни дупки. Те представляват проходи, тунели в пространството.  Така с изкривяването на пространството то може да се преодолява по по-кратък път. Тъй като няма червейни дупки наблизо, ще се наложи сами да ги създаваме. Някои предлагат за това да се използва магнитно поле, което създава гравитация. Ако е достатъчно мощно то ще изкриви пространството и ще образува червейна дупка. Проблемът е, че толкова мощно поле не е в техническите ни възможности за сега. Остава възможността червейна дупка да се създаде с помощта на концентрирана светлинна енергия. Концентрирането и натрупването на светлината в специални оптични системи е възможно по принцип.
Друга възможност е да се използва ефектът на въртящите се тела. Те завъртат околното пространство и създават подходящо изкривяване на пространството. Така то може да се преодолява по-бързо от скоростта на светлината. Може да си телепортират обекти. Също така може да се създаде двигателна тяга за придвижване на космическите кораби. И тук ще трябва при техническото решение да прибегнем до свелината, тъй като завъртането на телата с толкова големи скорости представлява нерешим технически проблем. Само светлина въртяща се в специални оптични устройства може да ни даде възможност за реализирането на този проект.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: futuretechbg
Категория: Технологии
Прочетен: 12241
Постинги: 14
Коментари: 0
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930