Първо нищото. То е безкрайно - в един краен обем има безкрайно много нищо. Нищо не ограничава нищото. Но то не е нищо. Нищото е неопределеност. 0(нищо) умножено по безкрайност дава неопределеност, тоест може да има произволни стойности/от 5/0=4/0=3/0=120/0=безкрайност - тоест за всяка стойност/.
Така нищото формира пространството, но то е неопределено. Така качеството неопределеност е на самото пространство.То се изразява в това, че обектите в него имат неопределено местоположение и пространствени характеристики.
Може да определим точни координати на даден обект в пространството/те заемат произволна стойност/, но не можем да определим импулса, защото той е свързан с определянето на следващи координати/траектория/, а те са произволни - неопределени и така импулсът е неопределен. Неопределеността се разпределя. Ако не определяме координатите точно, а с известна неопределеност, неопределеността на импулса ще намалее. Неопределеността на координатите покрива неопределеността на импулса и така неопределеността се разпределя. (Неопределеността на координатите е равна на константата на Планк делена на неопределеността на импулса. x=h/p)
Движението умножава неопределеността. То я увеличава в посока на преместването. Колкото по-бързо е движението, толкова пъти се увеличава неопределеността. Но тя не може да надхвърли общата неопределеност на пространството, на която е равна неопределеността на неподвижната частица. За това с увеличаването на скоростта неопределеността на координатите намалява и обратното. Така общата неопределеност остава непроменена. Масата е основна характеристика на материята, на нещото. За това тя намалява нищото и съответно неопределеността. За това неопределеността е обратно пропорционална на масата. (Неопределеността на координатите умножена по неопределеността на скоростта е равна на константата на Планк делена на масата. xv=h/m)
Неопределеността размазва частицата в пространството и тя се намира на много места едновременно. Неопределеността на координатите приема формата на вълна на Дьо Бройл. Неопрeдeлeността за частиците се изразява в трептене в пространството и придобива характера на материална вълна.
Дължината на вълната съответства на неопределеността на координатите, а импулса или на скоростта на неопределеността на импулса или скоростта.(Дължината на вълната на Дьо Бройл е равна на константата на Планк делена на импулса. l=h/p) Неопределеността на координатите/местоположението размазва частицата в пространството и тя придобива вълнови характер. Така всяка елементарна частица има и вълнови свойства - тя е квант.
Така квантовата механика - квантовите(вълновите) свойства на микрообектите се явяват като следствие от неопределеността - природата на самото пространство, което е функция на Нищото.

Светлината е особен случай. Квантите на светлината - фотоните нямат маса, за това се движат с максималната възможна скорост, ускоряват се мигновенно до нея. (Фотоните не съществуват в покой.) Тъй като нямат маса, тяхната неопределеност се намалява от енергията - другата характеристика на материята, нещото и съответно като нещо намалява нищото,а от там неопределеността. Но енергията е всъщност дееспособността на материята, свойството й да извършва работа, да предизвиква движение, да ускорява телата. За това енергията намалява базовата неопределеност на движението, а не общата неопределеност, която се намалява от масата - основната характеристика на материята. За да се получи неопределеността на координатите трябва да умножим базовата неопределеност на движението по скоростта и тя ще ни даде неопределеността на координатите, която се явява дължина на вълната. Базовата неопределеност на движението се умножава от скоростта и така се получава дължината на вълната - неопределеността на координатите. Базовата неопределеност на движението е еквивалентна на периода на вълната, но времето е основна характеристика на движението на материята. Тя е равна на константата на Планк разделена на енергията.(Константа на Планк характеризира неопределеността и изразява отношението между неопределеността на нищото и намаляването й от нещото - общата неопределеност от масата и базовата неопределеност на движението от енергията.) От тук можем да получим формулата за връзката на енергията на фотона и честотата. Енергията е равна на константата на Планк по честотата. Така получаваме и зависимостта между енергията и импулса на фотона. Можем да получим и връзката между масата, енергията и скоростта на светлината - енергията е равна на масата умножена по квадрата на скоростта на светлината -  връзката вмежду маса и енергия. А от това може да се изведе и Специалната теория на относителността, включително постоянството на скоростта на светлината и скоростта на светлината като максимално възможна скорост в пространството.

Масата и енергията са фактор изкривяващ пространството - намаляващ неопределеността(Неопределеността на координатите е равна на контантата на Планк делена на произведението на масата и неопределеността на скоростта. x=h/mv; Неопределеността на координатите умножена по неопределеността на скоростта е равна на константата на Планк делена на масата. xv=h/m). Това е така, защото маса и съответно енергията е признак на всяко нещо, на материята изобщо. А "нещото" намалява неопределеността, защото нищото е неопределеност, както изяснихме. За това масата и енергията изкривяват пространството - според ОТО и дава гравитационен и инерциален ефект.  Инерцията също е резултат от намаляване на пространствената неопределеност, тялото има определена определеност - праволинейно и равномерно движение или покой. Континиумът е неопределеност и за това може да се изкривява - не е "гладък". Това пък е основата на Общата теория на относителността(ОТО)

Ако разгледаме квантовата природа на светлината и опитаме да получим уравненията за отношението на скоростите на светлината в инерциална отправна система като използваме уравненията от квантовата механика получаваме, че тя е еднаква с=конст. познато ни от СТО(Специална теория на относителността).

E=hv -от КМ Планк

v честота

l=h/p от КМ Бройл

l дължина вълната

от доплер v1/v2=l2/l1 - от вълновите свойства

Е1/Е2=v1/v2=l2/l1=p1/p2

светлината няма енергия на покой

m1c1^2/m2c2^2=m1c1/m2c2 =>c1/c2=1 => c1=c2 => c=const => СТО